Танца на вятъра
Вятърът... Вятърът се развълнува.
О, той щеше да танцува.
Предстоеше дълго, страшно представление...
Поклони се и на сцената излезе със вълнение.
Листата го поеха с бурни аплодисменти,
дърветата с нежни поклони раздадоха комплименти...
Трябваше да разпали огнените сърца,
да разхвърля пепел в очите на закъснелите,
да рисува картини с летящи листа,
да вдиша в лицата на посивелите,
да се пребори с вълните, да разсърди морето,
да подгони облаците, да изчисти небето,
да разнесе любовния прах на цветята,
да посвири на флейтата си из гората,
да повдигне полите на момите,
да им развее косите,
да насълзи очите на мъжете,
да разнесе аромата на любовното цвете...
Вятърът... Вятърът слезе от сцената спокоен и уморен.
О, всички щяха да запомнят този ден.
© Георги All rights reserved.
Поздрав!
