Хич не обичам щом се "вкисна"
но има и такива дни.
Носът до пода е увиснал,
но нещо ще се промени.
Какво ли? Още май не зная,
но да унивам и не ща.
Сама в началото и в края,
в средата – хубави неща.
Свалих си рязко очилата,
те затъмняват ми света.
Сега не виждам... но богата,
съм на Вселени... и раста,
каквото там и да съм вече,
наивно вярвам – слънчоглед.
Танцувай с мен и тази вечер
и всичко ще е пак наред.
https://youtu.be/-FMhUNSIxks?si=j9W83jJN27T6vXuN
© Надежда Ангелова All rights reserved.
и с всяка стъпка разкроява времето.
Да има за тъга и за обичане,
за стихове, за битки, за летене(с метла)