В една страна сънувана,
невиждана, нечувана,
живеели във кошници
танцуващите нощници.
Във кошниците сгънати,
прегънати, нагънати,
прекарвали те дните си
и решели косите си.
А нощем оживявали.
Протягали се, ставали.
Стремително политали
нагоре, към звездите ли?
Над къщите, над жиците,
над облаците, птиците,
над всичко и над всички
танцували самички.
Размахвали ръкави
с дантелите корави,
на пръсти се повдигали,
на месеца намигали.
Луната се опулвала,
пързулвала, търкулвала,
връз планината падала,
спуквала се, спадала.
От нея се разливала
зората и обливала
облаците, птиците,
къщите и жиците,
и плетените кошници
със сгънатите нощници – 
невиждани, нечувани,
от някого сънувани.