Аз съм танцуващият с вълци,
онзи, който живее в тъмнина.
Аз бях момчето, което отхвърлихте
и носех кръста до последната сълза.
Вече не мога да плача, нямам сълзи,
нито плоча или гроб.
Аз съм погребаният приживе
от единствената, непрежалима любов.
Аз бях избраният да страдам
и когато уби ме ти, простих за това.
Бях и лош, и зъл, и мразен,
но завинаги твой, дори и сега.
© Стеси All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
