Аз съм танцуващият с вълци,
онзи, който живее в тъмнина.
Аз бях момчето, което отхвърлихте
и носех кръста до последната сълза.
Вече не мога да плача, нямам сълзи,
нито плоча или гроб.
Аз съм погребаният приживе
от единствената, непрежалима любов.
Аз бях избраният да страдам
и когато уби ме ти, простих за това.
Бях и лош, и зъл, и мразен,
но завинаги твой, дори и сега.
© Стеси All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
