Аз съм танцуващият с вълци,
онзи, който живее в тъмнина.
Аз бях момчето, което отхвърлихте
и носех кръста до последната сълза.
Вече не мога да плача, нямам сълзи,
нито плоча или гроб.
Аз съм погребаният приживе
от единствената, непрежалима любов.
Аз бях избраният да страдам
и когато уби ме ти, простих за това.
Бях и лош, и зъл, и мразен,
но завинаги твой, дори и сега.
© Стеси All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
