Една целувка цял живот си чакал,
една целувка - да те избави от страха,
една целувка - смразяваща и хладна,
една целувка си искал от смъртта.
И леден допир по рамото усещаш,
Жътварят те докосва с ледена ръка
и тогава, в този миг се сещаш,
че нищо не оставяш след смъртта.
Нима спокоен в новия си дом ще легнеш?
Нима спокойно ще изгниеш в пръстта?
Червеите ще изгризат плътта ти,
но не и раните в твоята душа.
Какво си дал на този, който си обичал?
Дали обичал си изобщо някога?
Какво на малкото момиче си занесъл?
Помни ли те даже твойта дъщеря?
Тя ще дойде до камъка надгробен,
отново ще отрони сълзите си за теб,
но едва ли някога ще чуеш -
"Татко" да изрича тя.
Малкото момиче ще порасне.
И макар да гниеш във пръстта,
душата ù ще гние също,
заради на един нещастник глупостта.
© Добринка Тосева All rights reserved.