Тази любов не прилича на другите.
Тя е лице под качулка в дъжда.
Пърха сърцето ѝ като на птиче,
счупило в полет крехки крилца.
Тя е неука, не ѝ трябват думите,
лъгали дълго от страх за погром.
Нито палитра с боичките шарени
да си рисува дъга или дом.
Тая любов не прилича на другите.
Слънце в мъгла, без хоризонт.
Късно пристига като поука.
Вече разтапя студа-мастодонт.
Тая любов причудлива.
Бръчици смях.
© Христина Комаревска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
