Тази неделя
Някаква друга е днеска неделя.
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика
шепнат прочуствено мило на вятъра.
Този немирник от вечното скитане
днес е смирен, ненамерил си работа.
Ляга – така – на перваза, в саксиите.
Кротко наднича замислен в пердетата.
Този ми вятър прилича на ничий,
иска да спи и сънува лалета.
Слънчево зайче обаче го щипва,
после премигва насреща му в жълто.
Колко му трябва на вятъра – литва,
за да въздишат пердетата дълго.
Тази неделя е някаква друга.
Двете усмивки надничат в кафето.
Хайде, мой вятърко, стига се чуди!
Обич е – пролетна. Общо… и взето.
© Ани Монева All rights reserved.
Хубаво е, Ани! 
