Тази нощ
Поздрав за всички жени
успяли да намерят
верния път към дома.
Тази нощ като стих е без думи.
Тази нощ е сиротна жена.
Чувам плач от незнайните друми,
там, където безпътна вървя.
Търся лъч топлина и надежда.
Търся смисъл на тази земя
и назад дори не погледам.
Всичко тъне в отровна мъгла.
По лицето сълзите се стичат.
Босонога вървя по брега,
а мечтите ми някъде тичат.
Накъде да поема сега?
Там, надясно умът ми повлича
черни мисли - долавям печал.
А наляво сърцето се свлича
по пътеки от минал кошмар.
Припев:
Ще намеря ли пътя към вкъщи
там, където щастлива съм аз?
Тук над мене небето се мръщи.
Де да имах в ръцете компас.
И тогава проблясва небето,
сякаш ангел се спуска в нощта.
Май нашепва ми нещо в сърцето:
Щом си жива до теб ще вървя.
Сега посочва ми нова пътека.
В мен се ражда безплътна дъга,
Тръгвам - вече уверена, лека.
Знам, от обич роден е света!
© Виолета All rights reserved.
