Звездите бяха чули обещание
и вричане в непреходна любов.
Те бяха дали своето сияние,
Луната - своя сребърен обков.
В замяна хората се врекоха
един на друг във любовта,
но после клетвите отрекоха,
на други дадоха нощта.
Във тази нощ звездите плакаха,
поискаха да са сами.
Тази нощ те някъде избягаха,
излъгани от хорските лъжи.
© Лия Василева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
