Звездите бяха чули обещание
и вричане в непреходна любов.
Те бяха дали своето сияние,
Луната - своя сребърен обков.
В замяна хората се врекоха
един на друг във любовта,
но после клетвите отрекоха,
на други дадоха нощта.
Във тази нощ звездите плакаха,
поискаха да са сами.
Тази нощ те някъде избягаха,
излъгани от хорските лъжи.
© Лия Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
