Звездите бяха чули обещание
и вричане в непреходна любов.
Те бяха дали своето сияние,
Луната - своя сребърен обков.
В замяна хората се врекоха
един на друг във любовта,
но после клетвите отрекоха,
на други дадоха нощта.
Във тази нощ звездите плакаха,
поискаха да са сами.
Тази нощ те някъде избягаха,
излъгани от хорските лъжи.
© Лия Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
