May 3, 2009, 6:15 AM

Тази сутрин / Всичко, което докосвам

  Poetry » Other
670 0 1

(дует с Девил ин Хевън и Джентиана)


Дори докоснали изгрева за малко,
още няколко ръце остават сами...
... кажи им, че ще е доста жалко,
ако живеят в свят без светлини...

[Gentiana]

Самотна скитница бродира светлината
и утрото се ражда в черни мъки
от Вчера - уморено, непознато.
Добри са хората. Все още бродят тука...


И светът се възражда отново тази сутрин,
направи крачка - във светлината пристъпи!
Най-красивите мигове, идващи точно утре,
най-емоционалните дни, най-желаните мечти,
всичко, което с ръцете докосвам... си ти...

 

[DEVIL_IN_HEAVEN]

По челото ще те целуна, непозната...
Капризният ти чар пред теб ме спря.
Бъди щастлива. Миговете не пресмятай.
На път към теб съм. Спри света!


Обещай на останалите твоята усмивка и
както винаги идва при мен радостта,
така и при теб сега разкрива ни
една необикновена слънчева страна.
Хайде, с докосвания ще стане красиво,
аз вече вярвам във казаното от теб.
Погледи и очи, тъй мълчаливи,
сега са скрити в този весел силует...

И светът се възражда отново тази сутрин,
направи крачка - във светлината пристъпи!
Най-красивите мигове, идващи точно утре,
най-емоционалните дни, най-желаните мечти,
всичко, което с ръцете докосвам... си ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...