Jul 30, 2008, 7:48 AM

Tази вечер

  Poetry » Love
834 0 1

Тази вечер те сънувах.
Бяхме в някакъв хотел -
покрив беше му небето,
а леглото - цветен акварел.

Пиехме шампанско старо
от лъчите на деня,
скрити в тънко наметало
на усмихната сълза.

Устните ти бяха полъх,
пръстите ти - красота,
вплетена във кратък вопъл
на изгубена звезда.

Искам вечно да сънувам
тази вечер в цветен акварел
във забрава как целувам
образа ти в някакъв хотел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....