Jul 3, 2011, 8:23 AM

Те

  Poetry » Civic
540 1 1

ТЕ

 

 

Те носят още на робството теглото,

    синила от бича в града и селото…

Те влачат пак игото нерадо;

    пак са оковани –подло и злорадо…

Те пак мъкнат кораба бурлашки

    и пак ги подритват с кикот дебелашки…

Те пак опъват вратните си жили –

    те пак са бездомни,недраги, немили…

Те пълнят обилно догоре софрата

    на дембелите алчни в града и селата…

Те вървят все напред – не завиват –

    мъчителите свои даже прикриват…

Те мълчат – звук дори не издават,

    на нищо вече не се и надяват…

Те ги изкарват – там – на площада,

    а после ги бият – така – без пощада…

Те не виждат горящите клади,

    но чува се стонът на жертви неради…

Те се изяждат – канибали същи –

    нали са роби на господарите могъщи…

Те губят паметта за минало недавно;

     знаят – не е за тях бъдещето славно…

Те весден си оплакват съдбата –

    на робството ново непрогледна е тъмата…

Те страдат – няма вече чест и слава –

    вечно машинно робство се задава…

Те губят навек свободата –

    оковаха с машина дори и мечтата…

А що е човек без надежда, мечтание? –

    Това е вечно, гробно мълчание!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...