3.07.2011 г., 8:23

Те

536 1 1

ТЕ

 

 

Те носят още на робството теглото,

    синила от бича в града и селото…

Те влачат пак игото нерадо;

    пак са оковани –подло и злорадо…

Те пак мъкнат кораба бурлашки

    и пак ги подритват с кикот дебелашки…

Те пак опъват вратните си жили –

    те пак са бездомни,недраги, немили…

Те пълнят обилно догоре софрата

    на дембелите алчни в града и селата…

Те вървят все напред – не завиват –

    мъчителите свои даже прикриват…

Те мълчат – звук дори не издават,

    на нищо вече не се и надяват…

Те ги изкарват – там – на площада,

    а после ги бият – така – без пощада…

Те не виждат горящите клади,

    но чува се стонът на жертви неради…

Те се изяждат – канибали същи –

    нали са роби на господарите могъщи…

Те губят паметта за минало недавно;

     знаят – не е за тях бъдещето славно…

Те весден си оплакват съдбата –

    на робството ново непрогледна е тъмата…

Те страдат – няма вече чест и слава –

    вечно машинно робство се задава…

Те губят навек свободата –

    оковаха с машина дори и мечтата…

А що е човек без надежда, мечтание? –

    Това е вечно, гробно мълчание!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...