Mar 30, 2015, 12:08 AM

Театрално

  Poetry » Love
735 0 1

Декорите са саркастично непокътнати и безотказно пазят доста вехтории
Недоволно се разхождат разни котки, оглеждат се и бързат да се скрият
Без предубеждение нареждаш разни слухове и не унижаваш своите предмети
Събитията спешно се саморежисират и помнят, че от вчера срочно са наети
Наивна чернова непредвидимо поглежда със съмнение за режисьорска книга
Налучкваш името и монолога на истинската възможно най-главна героиня
Плешиви разговори са заподозрени за скучна и непоносима постановка
С доброто възпитание срамът се крие и иска да извика стига, стига толкова….
Тирадата резервно приютена в списъка на този театрален и кошмарен рай
Изненадващо ще има смелостта да сложи точка. Най-после!
                                         Край

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ел Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....