Aug 31, 2007, 12:07 AM

Театър

  Poetry
1.2K 0 5

 

Театър

Не ги интересува кой е президента

тези, които на улицата спят.

Не ги интересува кой ги управлява.

Политиците, за тях не искат и да разберат.

 

Говорят високопарни приказки

за някакво измислено отечество.

Слагат си маски и нехаят

за изстрадалото човечество.

 

Всеки за себе си мисли

и управляващите не са по-различни,

Но в този театър на суетата
маските са им най-привични.

Септември, 2007 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо трябва да доказвам? Просто излагам факти. Аз самата не харесвам това стихотворение, защото е прозаично, но то се роди от една книга, която страшно много обичам-"Човекът, който се смее". Моментът, в който Гуинплейн говореше пред лордовете, е един от най-силните в творбата. Той не доказваше нищо-просто описваше реалния живот в една реална Англия-а не Англията на джентълмените с натруфените карети, Англията на дамите със скандални рокли и скъпи бижута...Времената се променят, но не и хората. Опитах се да напиша нещо като съвременна версия на речта на Гуинплейн, но не се справих много добре. И все пак реших да побликувам стихотворението, да го споделя. За мен то има сантиментална (не художествена) стойност, защото ми напомня за един от любимите ми романи. Може и някои друг да види нещо хубаво в него-да му напомни за нещо близко...
  • Защо ли не "доказваш" това свое твърдение???!
  • Благодаря. Напоследък поетичната ми муза е бая активна, за разлика от прозаичната...
  • Малка , но мъдра си ти ,Мария и хубаво пишеш, много. С обич.
  • Благодаря...Този стих беше по повод предстоящите предизборни кампании. Бях много бясна когато го писах.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...