31 авг. 2007 г., 00:07

Театър

1.2K 0 5

 

Театър

Не ги интересува кой е президента

тези, които на улицата спят.

Не ги интересува кой ги управлява.

Политиците, за тях не искат и да разберат.

 

Говорят високопарни приказки

за някакво измислено отечество.

Слагат си маски и нехаят

за изстрадалото човечество.

 

Всеки за себе си мисли

и управляващите не са по-различни,

Но в този театър на суетата
маските са им най-привични.

Септември, 2007 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо трябва да доказвам? Просто излагам факти. Аз самата не харесвам това стихотворение, защото е прозаично, но то се роди от една книга, която страшно много обичам-"Човекът, който се смее". Моментът, в който Гуинплейн говореше пред лордовете, е един от най-силните в творбата. Той не доказваше нищо-просто описваше реалния живот в една реална Англия-а не Англията на джентълмените с натруфените карети, Англията на дамите със скандални рокли и скъпи бижута...Времената се променят, но не и хората. Опитах се да напиша нещо като съвременна версия на речта на Гуинплейн, но не се справих много добре. И все пак реших да побликувам стихотворението, да го споделя. За мен то има сантиментална (не художествена) стойност, защото ми напомня за един от любимите ми романи. Може и някои друг да види нещо хубаво в него-да му напомни за нещо близко...
  • Защо ли не "доказваш" това свое твърдение???!
  • Благодаря. Напоследък поетичната ми муза е бая активна, за разлика от прозаичната...
  • Малка , но мъдра си ти ,Мария и хубаво пишеш, много. С обич.
  • Благодаря...Този стих беше по повод предстоящите предизборни кампании. Бях много бясна когато го писах.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...