31.08.2007 г., 0:07

Театър

1.2K 0 5

 

Театър

Не ги интересува кой е президента

тези, които на улицата спят.

Не ги интересува кой ги управлява.

Политиците, за тях не искат и да разберат.

 

Говорят високопарни приказки

за някакво измислено отечество.

Слагат си маски и нехаят

за изстрадалото човечество.

 

Всеки за себе си мисли

и управляващите не са по-различни,

Но в този театър на суетата
маските са им най-привични.

Септември, 2007 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо трябва да доказвам? Просто излагам факти. Аз самата не харесвам това стихотворение, защото е прозаично, но то се роди от една книга, която страшно много обичам-"Човекът, който се смее". Моментът, в който Гуинплейн говореше пред лордовете, е един от най-силните в творбата. Той не доказваше нищо-просто описваше реалния живот в една реална Англия-а не Англията на джентълмените с натруфените карети, Англията на дамите със скандални рокли и скъпи бижута...Времената се променят, но не и хората. Опитах се да напиша нещо като съвременна версия на речта на Гуинплейн, но не се справих много добре. И все пак реших да побликувам стихотворението, да го споделя. За мен то има сантиментална (не художествена) стойност, защото ми напомня за един от любимите ми романи. Може и някои друг да види нещо хубаво в него-да му напомни за нещо близко...
  • Защо ли не "доказваш" това свое твърдение???!
  • Благодаря. Напоследък поетичната ми муза е бая активна, за разлика от прозаичната...
  • Малка , но мъдра си ти ,Мария и хубаво пишеш, много. С обич.
  • Благодаря...Този стих беше по повод предстоящите предизборни кампании. Бях много бясна когато го писах.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...