asizi (Nina Toshich)
226 3987
Feb 23, 2010, 10:17 AM

Театър 

  Poetry
527 0 6

Остави ме сама, неразбрана!

Не протягай за прошка ръка!

Искам за малко сама да остана

без илюзии, без любов, без тъга.

 

Много време живях задушена,

тиха, покорна, добра,

но пиесата падна от сцена

със нелепата роля "жена"!

 

Не всичко с цветя се купува,

не се заменят чувства с пари.

Сърцето ми на вещи не робува.

В гримьорната не влизай, а върви!

 

Душата ми, от тебе покорена,

не може да живее със лъжа.

От чувства щом е уморена,

в спектакъла не ще я задържа!

 

 

© Nina Toshich All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • чудесен стих с музика, закачка. просто си невероятна тук
  • Целия живот е театър, но не всички сме добри актьори...Благодаря на Ангел, Натали, Белла, Юле, Водолейче, че се отбихте на "представлението"...
  • Истината си е! Душата трябва да се топли с любов...
  • Хареса ми!
  • да...поздрав
  • Чудесен спектакъл, Никол!
    Така е - Душата не обича да я гримират!
    Поздрави!


Random works
: ??:??