asizi (Nina Toshich) asizi (Nina Toshich)
17 226
23 feb 2010, 10:17

Театър

  Poesía
675 0 6

Остави ме сама, неразбрана!

Не протягай за прошка ръка!

Искам за малко сама да остана

без илюзии, без любов, без тъга.

 

Много време живях задушена,

тиха, покорна, добра,

но пиесата падна от сцена

със нелепата роля "жена"!

 

Не всичко с цветя се купува,

не се заменят чувства с пари.

Сърцето ми на вещи не робува.

В гримьорната не влизай, а върви!

 

Душата ми, от тебе покорена,

не може да живее със лъжа.

От чувства щом е уморена,

в спектакъла не ще я задържа!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0