asizi (Nina Toshich)
226 3987
23 февр. 2010 г., 10:17

Театър 

  Поэзия
531 0 6

Остави ме сама, неразбрана!

Не протягай за прошка ръка!

Искам за малко сама да остана

без илюзии, без любов, без тъга.

 

Много време живях задушена,

тиха, покорна, добра,

но пиесата падна от сцена

със нелепата роля "жена"!

 

Не всичко с цветя се купува,

не се заменят чувства с пари.

Сърцето ми на вещи не робува.

В гримьорната не влизай, а върви!

 

Душата ми, от тебе покорена,

не може да живее със лъжа.

От чувства щом е уморена,

в спектакъла не ще я задържа!

 

 

© Nina Toshich Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • чудесен стих с музика, закачка. просто си невероятна тук
  • Целия живот е театър, но не всички сме добри актьори...Благодаря на Ангел, Натали, Белла, Юле, Водолейче, че се отбихте на "представлението"...
  • Истината си е! Душата трябва да се топли с любов...
  • Хареса ми!
  • да...поздрав
  • Чудесен спектакъл, Никол!
    Така е - Душата не обича да я гримират!
    Поздрави!


Предложения
: ??:??