23 февр. 2010 г., 10:17

Театър

663 0 6

Остави ме сама, неразбрана!

Не протягай за прошка ръка!

Искам за малко сама да остана

без илюзии, без любов, без тъга.

 

Много време живях задушена,

тиха, покорна, добра,

но пиесата падна от сцена

със нелепата роля "жена"!

 

Не всичко с цветя се купува,

не се заменят чувства с пари.

Сърцето ми на вещи не робува.

В гримьорната не влизай, а върви!

 

Душата ми, от тебе покорена,

не може да живее със лъжа.

От чувства щом е уморена,

в спектакъла не ще я задържа!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...