ТЕФТЕРЧЕ
Понякога,
макар и много рядко,
ми се струва,
че чувам гласа ти
в слушалките SONY,
по радиото в 6:30,
в звука на тръгващия
автобус,
или когато
вратите на метрото
се затварят.
Не чувам точно
какво казваш,
но разбирам,
че е много важно
и се вслушвам
с извадено тефтерче.
Това тефтерче
е само за твоите думи,
a досега
остава празно.
Но нищо -
от всичко
най-обичам
бели страници.
© Наследник на Куфара All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
