Тежко хоро
Събудих се, изгубена, в ръжта
(но нямаше спасители свободни).
След залеза остатъчно кръжах,
а мъката изви се - хороводно.
Пристъпвах тежко с мъжки чер мерак
и угарите тъпчех безпощадно.
Оставих синорите - вместо праг
на кукувичите врати. До пладне.
Гнездо си свих от залезен копнеж.
И Го зачаках… Тъжна, като старост.
Запалих ръжен сноп (наместо свещ)
и се смалих от чакане - нахалост...
Така и не дойде (а нямах друг...).
Докрай останах вярна - като куче.
Не ме спаси... И се заключих в кръг,
а тежкото хоро във кръг се учи.
22.02.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
