22.02.2008 г., 15:48 ч.

Тежко хоро 

  Поезия » Друга
4.8 / 21
2216 0 27
Събудих се, изгубена, в ръжта
(но нямаше спасители свободни).
След залеза остатъчно кръжах,
а мъката изви се - хороводно.
Пристъпвах тежко с мъжки чер мерак
и угарите тъпчех безпощадно.
Оставих синорите - вместо праг
на кукувичите врати. До пладне.
Гнездо си свих от залезен копнеж.
И Го зачаках… Тъжна, като старост.
Запалих ръжен сноп (наместо свещ)
и се смалих от чакане - нахалост... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Предложения
  • И за какво да бързам все натам? То, времето, ми стига до излишък - премерено до вдишване, ......
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
  • Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...

Още произведения »