Като вино червено,
като сън в лятна нощ,
като утро ранено,
като белег от нож
още бягам след тебе,
моя трудна любов.
Като отговор на моите въпроси,
като лунен залез на брега,
като утрин - синя и трептяща,
наслоена с мъничко тъга.
Като тежка циганска магия,
като стих непосветен -
все те търся и зная,
че си тайно до мен.
Ти дойде и преобърна
в хаос целия ми свят,
но аз вярвам - живее
любовта още в нас.
http://vbox7.com/play:246448fe
© Жулиета Великова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
