Сърцето ми се потопи в стъклен свят.
Ръцете ми палово те гушкат.
Устните ми жадно те целуват.
Твоят образ ме обгражда с подкови.
Топли мисли стоят до мен.
Косите жадно се разнежват за теб.
Телата като подкови се събличат.
Разгонени улици се движат около мен.
Писъци от хора.
Замръзнали площади стоят до мен...
А ти - някъде до мен...
© Десислава Танева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
