Телефонна измама
/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол
на нещастните души,
той без работа стои.
Подиграват му се в хор
и посочват го със пръст,
и покриват го с позор,
и изпълват се със мъст.
Той търпи без звук
хорския юмрук.
Със късмета му замина
цяла тумба за чужбина.
Казват, че е готован,
и виновен си е сам.
Искат и поука, знам,
но ужасно ме е срам.
Празна е торбата вече,
ти не се сърди, човече.
Съвестта ми все отлита
към балъшката защита.
© Мария Димитрова All rights reserved.
