Телефонна измама

2 окт. 2017 г., 00:33

Поэзия

290 1 2

/Влакче на абсурда/

Обущарят ходи бос,

а шивачът – гол.

Раздавачът на късмет е прост

и поднася своя стол

на нещастните души,

той без работа стои.

Подиграват му се в хор

и посочват го със пръст,

и покриват го с позор,

и изпълват се със мъст.

Той търпи без звук

хорския юмрук.

Със късмета му замина

цяла тумба за чужбина.

Казват, че е готован,

и виновен си е сам.

Искат и поука, знам,

но ужасно ме е срам.

Празна е торбата вече,

ти не се сърди, човече.

Съвестта ми все отлита

към балъшката защита.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2017-10-02T10:48:34+03:00

И мъдрият си е малко прост. Умът или късметът е по-важен. Марта или Мария. Чук или наковалня. Да бъдеш или не. Темата за избора е толкова древна, че не можеш да й проследиш корените. И продължава да се мултиплицира. И отговорът никога не е еднозначен. Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-10-02T07:00:11+03:00

Наистина е абсурд! Раздавачът на късмет останал без късмет!Не обичан, а охулен и отричан! Браво!