Телефонна измама
/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол
на нещастните души,
той без работа стои.
Подиграват му се в хор
и посочват го със пръст,
и покриват го с позор,
и изпълват се със мъст.
Той търпи без звук
хорския юмрук.
Със късмета му замина
цяла тумба за чужбина.
Казват, че е готован,
и виновен си е сам.
Искат и поука, знам,
но ужасно ме е срам.
Празна е торбата вече,
ти не се сърди, човече.
Съвестта ми все отлита
към балъшката защита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
