МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
2.10.2017 г., 0:33 ч.

Телефонна измама 

  Поезия
348 1 2

/Влакче на абсурда/

 

Обущарят ходи бос,

а шивачът – гол.

Раздавачът на късмет е прост

и поднася своя стол

на нещастните души,

той без работа стои.

Подиграват му се в хор

и посочват го със пръст,

и покриват го с позор,

и изпълват се със мъст.

Той търпи без звук

хорския юмрук.

Със късмета му замина

цяла тумба за чужбина.

Казват, че е готован,

и виновен си е сам.

 

Искат и поука, знам,

но ужасно ме е срам.

Празна е торбата вече,

ти не се сърди, човече.

Съвестта ми все отлита

към балъшката защита.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И мъдрият си е малко прост. Умът или късметът е по-важен. Марта или Мария. Чук или наковалня. Да бъдеш или не. Темата за избора е толкова древна, че не можеш да й проследиш корените. И продължава да се мултиплицира. И отговорът никога не е еднозначен. Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
  • Наистина е абсурд! Раздавачът на късмет останал без късмет!Не обичан, а охулен и отричан! Браво!
Предложения
: ??:??