Aug 22, 2008, 10:44 AM

Телефонна любов 3

Poetry » Love

1.5K 0 6

* * *

Затворихме слушалките...
                                   И гласовете ни
останаха затворени
                             в мълчание.
Съдбовно,
               като гилотина,
над тях висеше
                      премълчаното...

Аз знам,
            че ще си тръгнеш
                                     някой ден...
Че пак самотен
                      ще се скитам в мрака...
Че ще се връщам
                         там, където бе,
но вече никой
                     няма да ме чака.

Аз знам,
            че ще си тръгнеш
                                     някой ден...
Тъй както другите,
                          преди теб,
                                         си отидоха...
Върви!
          Дойде и твоят ред...
Накрая
           май и аз
                        ще си отида...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natiii (Наташа Басарова)

Силен стих!Поздрави!

2008-08-22T17:35:37+03:00
lady_rose (Единствена)

нямам думи! "Че ще се връщам
там, където бе,
но вече никой
няма да ме чака." - хареса ми! поздравления!

2008-08-22T14:10:18+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много тъжно и хубаво...

2008-08-22T12:51:10+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Замислящ и много,много хубав стих,поздрав!!!

2008-08-22T11:28:48+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... хубавото на тръгващата Любов е в това, че има къде да се завръща... дори това местенце да е спомена - сладък или горчив!

2008-08-22T10:59:48+03:00