Телефонна връзка
Днес, загубих си, Айфона!
Търсих го къде ли не!
Проверих дори в сифона
на ненужното биде.
Чак - накрая аз се сетих,
че говорих от колата.
И веднага се досетих
да погледна там в земята.
Зърнах го, лежи изпуснат!
До постелката замрял.
Как го взех, така го пуснах,
беше потен и прегрял!
Телефонът - бе вибрирал
цели тридесет минути!
И за миг не беше спирал!
Аз прегледах му менюто.
Много гордо се зарадвах,
че съм търсен и желан.
Но една - огромна брадва
ме халоса по глава:
Бях желан и много търсен,
но от моята любима!
Тя побърза - да се фръцне!
И ме прати в нямо кино!
Тя… не вдигна телефона
може би хиляда пъти!
Даже в тях - по домофона
адски много ме измъчи:
С дни опитвах да й кажа,
че колите са виновни!
И с прегръдки да докажа
чувствата у мен любовни!
Чак - на третата неделя
тя в квартирата ме пусна.
И започна да споделя
зажаднялите ми устни!
Ходих дълго с обицата
от мобилната развръзка.
Вече съм, като децата,
на врата си хода с връзка.
Телефонът връзвам с нея,
да е близо до гърдите.
И секунда… днес не смея,
да го губя от очите!
Юри
Йовев
Октомври
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
