Теорема
589
1
1
Ах, как при мене искам да те върна
и силно пак да те прегърна.
По улицата бродя бавно в мрака,
а целувката ми тебе чака.
Вървя, вървя, но пак не те откривам,
започвам сълзи да проливам.
Къде си, търся те безкрайно?
Нима си мислиш, че обичам тайно?
Дали любов, дали интрига,
видя ли бухал ми намига?
И като сова политам в тъмнината,
Ела, очаквам те в гората.
Там в танц безкраен ще те взема.
Виж – сложна теорема.
Аз и ти – любов е май.
Знай – обичам те безкрай.
© Михаела Попова All rights reserved.
