Eratto (Михаела Попова)

Чаша 🇧🇬

Стоя в стая, а до мене – чаша.
Чаша, пълна с тъма.
И ме подканва...
И аз я взимам, и до дъно я изпивам.
Тогава вихър страшен ме подхваща ...

Poetry » Love

2015-03-27T23:20:01+02:00 550 1 2

Ти знаеш ли? 🇧🇬

Човек не може с най-голямата си обич да живее.
Страстта изгаря го и той започва да се губи.
Но туй не пречи чак до гроб той да милее,
Да вкуси пак греховно най-желани устни.

Poetry » Love

2015-10-07T07:54:54+03:00 643 1 3

Ела, седни 🇧🇬

Ела, седни, в червената постеля.
Не си ли морен от алчна суета.
Постой, вдъхни живот на стаята ми празна.
С твоя лик разпръскваш светлина.
Аз зная дълго ти си скитал. ...

Poetry » Love

2015-10-29T18:36:50+02:00 607 1

Мътните води 🇧🇬

Била съм толкоз сляпа аз през дните,
И плувала съм в мътните води.
Не съм поглеждала сълзите,
А търсила съм в тях кавги.
Нима децата никога не виждат, ...

Poetry » Love

2015-10-28T16:38:15+02:00 479 1 2

Дрожди 🇧🇬

И пак ще тръгна по пътеката сама,
И ще вървя безцелно дни и нощи.
Ще се надявам да проблесне малко светлина,
За да положа там аз плахо морни мощи.
И ще вървя, вървя, а пътя все назад ще връща, ...

Poetry » Love

2015-09-30T22:31:18+03:00 587 1

Selected works

Чаша 🇧🇬

Ти знаеш ли? 🇧🇬

Ела, седни 🇧🇬

Мътните води 🇧🇬

Дрожди 🇧🇬