Jan 14, 2007, 10:26 PM

The End

  Poetry
1.2K 0 4
Пазя наша снимка в стъклена рамка,
мия я грижливо с реки от сълзи,
галя я със трепереща ръка, отмаляла,
и питам я отчаяно: "Защо? Кажи?"

И сама, във мрака на празната стая,
слушам песни със познат репертоар,
за момиче страдащо, сломено,
опустошено от любовния пожар...

И спомням си със мъка за нас
и времето, когато бяхме щастливи,
когато показваше ми всеки ден
че обичаш ме... БОЛИ МЕ!!!

Сега чувствата грижливо прикриваш
зад маската на безразличието си...
Криеш ги или вече ги няма?
Отговора пазиш за себе си...

И припявам без глас на тази балада,
и моля се думите да стигнат до теб...
Дали ще можеш да проумееш тогава
защо са тъжни очите... БОЛИ МЕ!!!

Къде е човека, който обикнах?
Скри ли го или вече го няма?
Търся го в очите ти отчаяно,
там виждам само празна яма!

Няма и следа от искрата любовна,
от нежността, която ме крепеше...
А беше друго, беше истинско,
наистина красиво... но явно БЕШЕ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павозова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви...Мина известно време оттогава,но оттогава не съм писала нещо ново,затова реших да го публикувам.Все пак много се радвам че ви харесва А мен не ме мислете :Р
  • Горе главата, запази надеждата за истинската любов, тя е някъде там и те чака ... без повече болка... Поздрави!
  • Поздрав за искрения стих,но не се предавай!!!
    Усмихни се!
  • Не бива да се вращаш в миналото,колкото и да те боли,тъжен стих и много красив,изляла си душата си!Поздрав!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...