Aug 14, 2007, 10:07 AM

Ти

  Poetry
945 0 10

          на М.

И нужна ми е топлината
Ти,
която толкова обичаш...
Момиче, залези залязват
над пясъците, над скалите.
Момиче изгреви изгряват,
но само там, където си...

И имам нужда от умора -
и имам нужда от това -
да ми тежи главата,
и нека тялото тежи...
Момиче, имам нужда да си легна
в това легло, в което си...

Понякога е жадно синьо.
Вълните си достигат до скалите -
за  тях  скалите топлина са,
за мене топлина си
Ти.
Лъчите светят, пясъците сиви...
и нужна ми е топлината,
която имаш само
Ти.
Мечтите в пясъци се вливат,
подобно клонките във пещ.
Мечтите, да, мечтите си приличат,
но моята мечта си
Ти.
Днес виждам сребърния блясък.
Очите ти, мечтаните, обичам! -
Залязва слънцето на запад
И най-красивата си
Ти.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еееее, най-накрая дочаках да прочета и влюбен стих от теб Прекрасно! Харесва ми. Поздрав!!!
  • Браво!
  • Благодаря ви сърдечно! Хенри
  • знаех си, че можеш да пишеш и красиви влюбени стихове
  • Мечтите в пясъци се вливат,
    подобно клонките във пещ.
    Мечтите, да, мечтите си приличат,
    но моята мечта си
    Ти.
    * * *
    Сбъдната мечта ти пожелавам, Ясене! Влюбен и нежен стих! Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...