Ти
Навън вали...
А в душата ме боли,
ехото на твоята любов.
Навън ръми
и сякаш ударите
като барабани
се целят в моето сърце.
... безбройни рани
прави,
не подозирайки за моето лице.
Ръцете не докосват
искайки,
но не можейки.
Желаейки,
но не предавайки
волята на разума...
Единственият пояс за спасение
против едно унижение,
или единственият виновник
за туй падение...
Навън вали,
но нещо се топи
във мен,
в този мрачен,
безкраен
и дъждовен ден...
на лутания и мечти...
че може би това си ТИ...
но уви,
съдбата друго реши.
© Сара All rights reserved.
