Ти
и рядко случващи се приятности.
Ти не си бяг и неспирност,
и хиляди мъгливи неясности.
Ти дори не си балон
от кракотрайни радости.
Ти си от онези очи -
големи и съразмерни,
от онези сълзи -
бляскави, неупотребени,
от онези лъчи -
парещи неуморно,
от онези мечти -
галещи непокорно...
Пред теб започва светът -
зад теб бе само... святостта.
© Мариола Томова All rights reserved.
