Aug 27, 2007, 3:31 PM

Ти

  Poetry
819 0 6
Здравей отново,
това си ти, нали?
Обвит от злоба,
пръскащ само отрова!

Какви са тези стрели?
Убиваш с тях ти
всеки, който до теб се доближи!
А знаеш ли, че от тях боли?

Не искаш обич ти да дадеш,
на болка искаш друг да обречеш,
важното е, невредим да се отървеш.
"Победен от любовта" искаш друг да наречеш!

Може би се мислиш за незаменим?!
Може би - за непобедим?!
Но най-силната болка ще усетиш,
когато в никои очи любов не намериш!

Очите вече ще са тъмни,
тихи и безмълвни.
Чак тогава ли ще търсиш любовта?
Няма ли да е прекалено късно за това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...