С тихи стъпки идваш пак
тихо и безшумно в нощния мрак,
знаеш, че се изтръгнах от теб
и как животът ми без теб е по-лек,
но ти не искаш да го признаеш ...
Подай ми ръка и ми помогни да се изправя.
Вземи от мен този океан от болка,
изпрати го далеч, нека от него да се избавя.
Остани до мен, моля те, поне за малко!
Сега стоя пак пред счупено стъкло,
вглеждам се в далечината тихо
и пак се питам дали ще бъде, каквото е било,
или ще бъде мрачно, безмълвно, сухо?
Дали надеждата у нас умря отдавна, ...
