Ти
Ти
Ти – сянка в спомените ми…
Ти – забранена мечта…
Ти – крадецът на сърцето ми…
Ти – раната в моята душа…
Ти – човекът, който ми отне всичко…
Ти – страданието в моя живот…
Ти – човекът, който се отнесе безразлично…
Ти – проклятието, което ще ме преследва до гроб…
Ти – не помисли ли какво ще стане с мен?…
С момичето, което те чака ден след ден.
Което се надява да го погледнеш
с поглед топъл, а не поглед студен.
Което жадува след време да кажеш:
„Обичам те. Аз съм за теб роден, а ти си за мен.”
Ти – прекрасно създание, причиняващо болка само…
Ти – виновникът за всичката ми тъга…
Ти – този, който напусна живота ми толкова рано…
Ти – причината, поради която желая смъртта…
Предпочитам скръбта пред радостта,
защото само така ще зная, че онова, което стана,
е горчива истина, а не сладка лъжа.
(посветено на Р.)
12.08.2010г.
© Любомира Герова All rights reserved.
Наистина, от сега нататък ще се постарая да пиша в по-друга светлина, по-радостна 
