liubomira97 (Любомира Герова)

Ще живея и ще умра 🇧🇬

Сядам да пиша, докато е тук.
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...

liubomira97

Prose » Others

2016-03-06T21:05:59+02:00 1.6K 1

Replay 🇧🇬

Песента си тече вече цял ден. Мисълта ми и тя тече, но наобратно. Докосват се леко, колкото да се подразнят – идеята на мисълта ми и тази на песента. Опитвам се да ги слея, да ги накарам да текат в една посока, но освен, че противоположностите се привличат, знаем ли дали и си пасват? Старая се да ра ...

liubomira97

Prose

2015-08-19T11:21:02+03:00 810

Сутрин в сърцето ми 🇧🇬

Само ти ми остана. И мирисът на кафе сред утринните слънчеви лъчи.
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...

liubomira97

Prose » Short stories

2014-12-25T16:07:58+02:00 940 1

На ръба 🇧🇬

Бъдеще, превърнало се в минало. Дали времето е една права, или пък по-скоро прилича на окръжност? Дали след като те загубих, някой ден ще се върнеш при мен, без дори да усетя липсата ти? Ще си спомняме ли за днешните дни с усмивка, или пък бихме дали всичко, за да забравим. Да забравя теб... не е в ...

liubomira97

Prose » Letters

2014-04-12T12:18:37+03:00 1.1K 1

1103 🇧🇬

Аз съм човек със странна природа - живея ден подир ден и понякога не ми остава време да се замисля защо, а може би и желание също нямам. Тръпна в очакване за най-доброто и когато то е пред мен - изсмивам му се в лицето и му обръщам гръб. Разчитам на търпението му, на добротата му да ме изтърпява так ...

liubomira97

Prose » Others

2014-03-17T17:40:55+02:00 1.3K 3

Вяра 🇧🇬

Първото нещо, което видя, след като се изправи пред огледалото, бе голямата синина на дясната си буза. Огледа лицето си от всички страни и установи, че има още една малка синина над лявата вежда, устната ù бе разранена и изпитваше ужасна болка под брадичката си – точно там, където той я беше стиснал ...

liubomira97

Prose » Short stories

2012-06-06T23:08:19+03:00 1.1K

Ти остана неразбран 🇧🇬

Ти си там. Но не при мен, далеч си. И не подозираш за нещата, които искам да ти призная, нали… Има ли значение? Едва ли. И все пак ще ти кажа. Имам нужда от теб. Искам те, до мен, при мен, с мен. Искам да те гледам, да ти се усмихвам и да ти се любувам, а ти скромно да навеждаш глава. Искам да слуша ...

liubomira97

Prose » Letters

2012-05-19T01:02:25+03:00 1.3K 1

Стареене 🇧🇬

Единственото, което правя от години, е да старея. Отдала съм се на този процес изцяло, сякаш от него зависи животът ми. А може би наистина е така. Усещам как с всяка секунда, една по една клетките ми се състаряват, изхабяват се и скоро им свършва годността. На тяхно място се появяват други, един вид ...

liubomira97

Prose » Others

2012-04-17T14:27:46+03:00 1.1K 7

Гласове от друг свят 🇧🇬

Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...

liubomira97

Prose » Short stories

2012-04-05T11:27:56+03:00 1K 1

Влюбване 🇧🇬

Постой още мъничко така. Да го погледам… Да потъна в цвета на бадемовите му очи, да вкуся от красотата им. Да докосна с върха на пръстите си косата му, да я погаля. Да вдишам от аромата му и да го запомня. Да седя така до него и да го гледам непрестанно без да знае. В мислите си да му хващам ръката, ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2012-03-15T19:11:48+02:00 1.2K 1 1

Празна красота 🇧🇬

Тя бавно вървеше по безлюдните улици с цигара в ръка. Дългите ù руси коси се развяваха от студения вятър. Гримът ù оставяше следи по асфалта под формата на сълзи. Разкървавените ù устни дръпваха от фитила на току-що запалената тежка цигара, чиито дим запушваше дробовете ù. Кехлибарените лъчи на слън ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2012-03-11T19:24:43+02:00 1.3K 2

Изпитанието (1) 🇧🇬

Вървяхме с група хора. Една малка част от тях ми бе позната, останалите виждах за пръв път. А може би и за последен преди да стигнем края.
Бяхме на различна възраст. Имаше невръстни деца и едва движещи се старци. Присъстваха и хора като мен, на средна възраст, тепърва запознавайки се с тайните на жи ...

liubomira97

Prose » Short stories

2012-03-11T15:15:04+02:00 1.1K

Променяй ме 🇧🇬

Погали ме като роза, нежно,
с цвета на изгряващото слънце.
С мек вкус на вино устните си впий,
разлей аромата си по мене.
Докосвай ме, изпепелявай ме, ...

liubomira97

Poetry » Love

2012-03-08T21:13:12+02:00 1K

Неосъзнаване 🇧🇬

Погледни го отстрани. Виж се, преоткрий се! Как изглеждаш? Седим един срещу друг и се гледаме със злоба. Злоба, породила се от несбъднати мечти. Пространството между нас се е уголемило, единствено любовта може да го запълни, ала тя е незнайно къде в пространството на грозния свят. Не е вече в сърцат ...

liubomira97

Prose » Others

2012-03-03T11:02:40+02:00 1.1K

Остани 🇧🇬

Ако някой ден си тръгнеш от мен… без причина, просто така. Остави ми спомените за това, което е било някога между нас. Потърси ме в миналото, спомни си. Обърни се назад и аз ще ти простя. Ако не можеш, то тогава поне ми остави част от сърцето си. Ще бъде на сигурно място при мен, ще я пазя. И ще се ...

liubomira97

Prose » Letters

2012-03-02T20:41:01+02:00 1.4K 1

Вървя след теб 🇧🇬

Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...

liubomira97

Prose » Others

2012-02-29T09:44:04+02:00 1.2K 3

Стъклени очи 🇧🇬

Седим двама с него един срещу друг. Часовникът тиктака, той обаче не го чува. Или не му пука. Де да беше толкова лесно... Поглежда ме в очите. Всъщност, гледа към мястото, където би трябвало да се намират те. Само аз знам, че не са там. Отдавна спрях да гледам света (защото е грозен), вече виждам са ...

liubomira97

Prose » Others

2012-02-26T18:16:22+02:00 1.3K 5

Последно "Сбогом" 🇧🇬

Гледаше го в очите. В красивите му очи, в които преди тя виждаше онова игриво пламъче, което ù напомняше, че той я обича. Сега погледът му бавно изстиваше, очите му се изпразваха и всичко изчезваше с бавна, болезнена скорост. Лицето му образува крива усмивка и, въпреки скритата омраза, която се съдъ ...

liubomira97

Prose » Short stories

2012-02-10T22:08:15+02:00 920 1

Молеха за още 🇧🇬

Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2012-02-03T13:19:22+02:00 1.1K 1 2

Чудото на новата година 🇧🇬

Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-12-30T19:47:15+02:00 976

Кръговрат 🇧🇬

Затваряш с трясък входната врата. Студеният въздух, промъкнал се за секунди през нея, дере лицето ми. Разкървавява горещите следи от сълзи. Аз съм свита в тъмния ъгъл. Крещя, а виковете ми се губят в плач. Превръщат се в отчаяни стонове. Стонове на едно малко, ранено дете с разкъсано, капещо сърце. ...

liubomira97

Essays » Personal

2011-11-17T11:45:19+02:00 1.6K 1

Защото те обичам 🇧🇬

Едва ли аз съм момичето с най-красивите очи на света, в които Той би могъл да се взира с часове. Но аз съм тази, чиито очи блестят, излъчвайки нежност и топлина всеки път, когато Го гледат.
Едва ли аз съм момичето, което може да Го целува най-прекрасно. Но аз съм тази, която го прави по свой собстве ...

liubomira97

Prose » Others

2011-11-13T19:21:58+02:00 1.9K 2 8

Oткровено 🇧🇬

Здравей, любов моя!
Днес с мъка си помислих какво би било, ако някой ден си тръгнеш от мен и аз бъда сама… Опитах се да си представя живота без теб. Почти успях, но се отказах. Не мога да живея пълноценно без теб, защото би ми липсвал толкова много… Осъзнах, че това - да те загубя, ще бъде най-ужасн ...

liubomira97

Prose » Letters

2011-11-09T20:43:28+02:00 1.3K 6

Две сърца туптят като едно 🇧🇬

Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърца ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-11-08T13:30:45+02:00 1.1K

София 🇧🇬

Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...

liubomira97

Prose » Others

2011-11-06T20:26:55+02:00 990 2

Аз и ти 🇧🇬

Поглед в поглед. Аз и ти. Гледаме се очи в очи, раждайки усмивки. А онази пламенна искрица запълва пространството помежду ни. Твоят тъмен горещ шоколад, сливащ се с моята мека канела. Тишина. Туп-туп-туп. Две сърца туптят като едно. Твоето и моето, завинаги. Нали? Обещахме си преди време.
Топлотата ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2011-11-05T12:09:06+02:00 1.2K 1 1

В някой друг живот 🇧🇬

В думите му намираше утеха. Те бяха способни да излекуват раните в сърцето ù, те я връщаха към живота. Преди. В този момент всичко беше различно.
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-10-05T13:48:41+03:00 1K 2

Угаснал пламък 🇧🇬

Йоан затвори тихо входната врата и събу старите си обувки. Влезе в кухнята, където спеше шестгодишната му дъщеричка Божидара и остави хляба на малката масичка. Момиченцето се размърда и отвори очи. На слабата светлинка от запалената свещ то видя баща си, който беше седнал на пода до него. С едната с ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-09-08T22:04:10+03:00 989 2

Старо приятелство 🇧🇬

Лъчите на слънцето преминаваха през леко отворения прозорец на стаята ми. Нежно, като милувката на любим човек, галеха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Вдишах дълбоко от аромата на красивата утрин, мислейки си, че този ден обещава да бъде изпълнен с прекрасни моменти.
Облякох си леки дрехи и из ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-09-02T19:36:21+03:00 1.3K 5

Дъжд 🇧🇬

Навън вали…
Далеч от мен си ти,
но и при теб така силно вали.
Аз и ти.. потънали в мечти,
жадувайки да бъдем “ние”, ...

liubomira97

Poetry

2011-08-24T03:12:14+03:00 813 2

Един обикновен тийнейджърски ден (Край) 🇧🇬

(Продължение)
Изглежда това още повече вбесява момичето и този път с всичка сила си забива токчето в крака ми. Подгъвам си коленете, толкова силно ме заболя! Но не се предавам. Отново я удрям. След това още веднъж. И после пак. Дори не забелязах кога момчето изчезна. Продължавам да я удрям, от носа ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-06-14T20:55:12+03:00 1.7K 5

Един обикновен тийнейджърски ден (3) 🇧🇬

(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-06-12T00:53:44+03:00 2K 2

Един обикновен тийнейджърски ден (2) 🇧🇬

(Продължение)
- Какво става с онзи от 9-ти „а“? – питам я.
- Вече не знам. Не ми пише във facebook, а дори не му знам номера. Ох, толкова е сладък! – казва тя.
- Виж, мисля, че Деян го познава, ще искам номера му от него – опитвам се да се правя на състрадателна. Деян е гаджето ми.
- Сериозно? – ахв ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-04-15T13:29:23+03:00 2.5K 5

Един обикновен тийнейджърски ден (1) 🇧🇬

- Ще те убия, копеле мръсно! Заклевам се, ще съжаляваш, че си се родил! – крещи майка ми. И после шум от счупване на стъкло. Отчаян вик на баща ми. Трясък от затръшване на врата. Не знам дали сънувам, или наистина се случва. Стресната, ставам от леглото си и отварям вратата на стаята си. Надниквам в ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-04-15T13:06:38+03:00 2.2K 10

Кокиче 🇧🇬

Онзи ден майка ми се върна от работа с шепа кокичета в ръката. Първите предвестници на пролетта. Създателите на нов живот. Пораждат в сърцата на хората такива красиви и неосквернени чувства… А ароматът им ги пренася в мечтан свят, където царува мирът и любовта.
Вечерта, когато майка ми влезе, носейк ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-03-31T22:18:26+03:00 1.3K 2

Любов 🇧🇬

Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...

liubomira97

Prose » Others

2011-03-30T23:25:47+03:00 1.1K 3

* * * 🇧🇬

Какво е дървото, ако птица
не свие гнездото си в него?
Какво е цветето, ако на
любимата не бъде подарено?
Какво е рибарят, ако вечно ...

liubomira97

Poetry » Other

2011-03-19T03:50:38+02:00 939 1 7

Реалната нереалност 🇧🇬

Започваш да се увличаш все повече в мечтите си, превърнати в измислици… именно така живееш. Подхранваш се от лъжите, които отправяш към самия себе си, но в един момент всичко това спира да ти се струва нереално. Ти започваш да вярваш в него. И животът ти се превръща в лъжа. Но ти не го осъзнаваш. Пр ...

liubomira97

Prose » Others

2011-03-09T13:26:45+02:00 1K

Боли 🇧🇬

Боли,
когато тялото ми
се изпълва с тъга.
Боли,
когато съм отново сама, ...

liubomira97

Poetry » Love

2011-03-06T21:32:20+02:00 1.3K 3

За миналото и цигарите 🇧🇬

Той: Липсва ми пушенето с теб.
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести. ...

liubomira97

Prose » Others

2011-03-05T14:37:51+02:00 1.7K 1 4