liubomira97
69 results
Сядам да пиша, докато е тук.
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...
1269
1
Песента си тече вече цял ден. Мисълта ми и тя тече, но наобратно. Докосват се леко, колкото да се подразнят – идеята на мисълта ми и тази на песента. Опитвам се да ги слея, да ги накарам да текат в една посока, но освен, че противоположностите се привличат, знаем ли дали и си пасват? Старая се да ра ...
538
Само ти ми остана. И мирисът на кафе сред утринните слънчеви лъчи.
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...
715
1
Бъдеще, превърнало се в минало. Дали времето е една права, или пък по-скоро прилича на окръжност? Дали след като те загубих, някой ден ще се върнеш при мен, без дори да усетя липсата ти? Ще си спомняме ли за днешните дни с усмивка, или пък бихме дали всичко, за да забравим. Да забравя теб... не е в ...
834
1
Аз съм човек със странна природа - живея ден подир ден и понякога не ми остава време да се замисля защо, а може би и желание също нямам. Тръпна в очакване за най-доброто и когато то е пред мен - изсмивам му се в лицето и му обръщам гръб. Разчитам на търпението му, на добротата му да ме изтърпява так ...
1048
3
Първото нещо, което видя, след като се изправи пред огледалото, бе голямата синина на дясната си буза. Огледа лицето си от всички страни и установи, че има още една малка синина над лявата вежда, устната ù бе разранена и изпитваше ужасна болка под брадичката си – точно там, където той я беше стиснал ...
854
Ти си там. Но не при мен, далеч си. И не подозираш за нещата, които искам да ти призная, нали… Има ли значение? Едва ли. И все пак ще ти кажа. Имам нужда от теб. Искам те, до мен, при мен, с мен. Искам да те гледам, да ти се усмихвам и да ти се любувам, а ти скромно да навеждаш глава. Искам да слуша ...
1050
1
Единственото, което правя от години, е да старея. Отдала съм се на този процес изцяло, сякаш от него зависи животът ми. А може би наистина е така. Усещам как с всяка секунда, една по една клетките ми се състаряват, изхабяват се и скоро им свършва годността. На тяхно място се появяват други, един вид ...
860
7
Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...
801
1
Постой още мъничко така. Да го погледам… Да потъна в цвета на бадемовите му очи, да вкуся от красотата им. Да докосна с върха на пръстите си косата му, да я погаля. Да вдишам от аромата му и да го запомня. Да седя така до него и да го гледам непрестанно без да знае. В мислите си да му хващам ръката, ...
973
1
1
Тя бавно вървеше по безлюдните улици с цигара в ръка. Дългите ù руси коси се развяваха от студения вятър. Гримът ù оставяше следи по асфалта под формата на сълзи. Разкървавените ù устни дръпваха от фитила на току-що запалената тежка цигара, чиито дим запушваше дробовете ù. Кехлибарените лъчи на слън ...
1094
2
Вървяхме с група хора. Една малка част от тях ми бе позната, останалите виждах за пръв път. А може би и за последен преди да стигнем края.
Бяхме на различна възраст. Имаше невръстни деца и едва движещи се старци. Присъстваха и хора като мен, на средна възраст, тепърва запознавайки се с тайните на жи ...
Бяхме на различна възраст. Имаше невръстни деца и едва движещи се старци. Присъстваха и хора като мен, на средна възраст, тепърва запознавайки се с тайните на жи ...
805
Погали ме като роза, нежно,
с цвета на изгряващото слънце.
С мек вкус на вино устните си впий,
разлей аромата си по мене.
Докосвай ме, изпепелявай ме, ...
с цвета на изгряващото слънце.
С мек вкус на вино устните си впий,
разлей аромата си по мене.
Докосвай ме, изпепелявай ме, ...
805
Погледни го отстрани. Виж се, преоткрий се! Как изглеждаш? Седим един срещу друг и се гледаме със злоба. Злоба, породила се от несбъднати мечти. Пространството между нас се е уголемило, единствено любовта може да го запълни, ала тя е незнайно къде в пространството на грозния свят. Не е вече в сърцат ...
799
Ако някой ден си тръгнеш от мен… без причина, просто така. Остави ми спомените за това, което е било някога между нас. Потърси ме в миналото, спомни си. Обърни се назад и аз ще ти простя. Ако не можеш, то тогава поне ми остави част от сърцето си. Ще бъде на сигурно място при мен, ще я пазя. И ще се ...
1111
1
Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...
904
3
Седим двама с него един срещу друг. Часовникът тиктака, той обаче не го чува. Или не му пука. Де да беше толкова лесно... Поглежда ме в очите. Всъщност, гледа към мястото, където би трябвало да се намират те. Само аз знам, че не са там. Отдавна спрях да гледам света (защото е грозен), вече виждам са ...
972
5
Гледаше го в очите. В красивите му очи, в които преди тя виждаше онова игриво пламъче, което ù напомняше, че той я обича. Сега погледът му бавно изстиваше, очите му се изпразваха и всичко изчезваше с бавна, болезнена скорост. Лицето му образува крива усмивка и, въпреки скритата омраза, която се съдъ ...
690
1
Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...
806
1
2
Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...
731
Затваряш с трясък входната врата. Студеният въздух, промъкнал се за секунди през нея, дере лицето ми. Разкървавява горещите следи от сълзи. Аз съм свита в тъмния ъгъл. Крещя, а виковете ми се губят в плач. Превръщат се в отчаяни стонове. Стонове на едно малко, ранено дете с разкъсано, капещо сърце. ...
1250
1
Едва ли аз съм момичето с най-красивите очи на света, в които Той би могъл да се взира с часове. Но аз съм тази, чиито очи блестят, излъчвайки нежност и топлина всеки път, когато Го гледат.
Едва ли аз съм момичето, което може да Го целува най-прекрасно. Но аз съм тази, която го прави по свой собстве ...
Едва ли аз съм момичето, което може да Го целува най-прекрасно. Но аз съм тази, която го прави по свой собстве ...
1616
2
8
Здравей, любов моя!
Днес с мъка си помислих какво би било, ако някой ден си тръгнеш от мен и аз бъда сама… Опитах се да си представя живота без теб. Почти успях, но се отказах. Не мога да живея пълноценно без теб, защото би ми липсвал толкова много… Осъзнах, че това - да те загубя, ще бъде най-ужасн ...
Днес с мъка си помислих какво би било, ако някой ден си тръгнеш от мен и аз бъда сама… Опитах се да си представя живота без теб. Почти успях, но се отказах. Не мога да живея пълноценно без теб, защото би ми липсвал толкова много… Осъзнах, че това - да те загубя, ще бъде най-ужасн ...
1016
6
Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърца ...
923
Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...
751
2
Поглед в поглед. Аз и ти. Гледаме се очи в очи, раждайки усмивки. А онази пламенна искрица запълва пространството помежду ни. Твоят тъмен горещ шоколад, сливащ се с моята мека канела. Тишина. Туп-туп-туп. Две сърца туптят като едно. Твоето и моето, завинаги. Нали? Обещахме си преди време.
Топлотата ...
Топлотата ...
984
1
1
В думите му намираше утеха. Те бяха способни да излекуват раните в сърцето ù, те я връщаха към живота. Преди. В този момент всичко беше различно.
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...
812
2
Йоан затвори тихо входната врата и събу старите си обувки. Влезе в кухнята, където спеше шестгодишната му дъщеричка Божидара и остави хляба на малката масичка. Момиченцето се размърда и отвори очи. На слабата светлинка от запалената свещ то видя баща си, който беше седнал на пода до него. С едната с ...
753
2
Лъчите на слънцето преминаваха през леко отворения прозорец на стаята ми. Нежно, като милувката на любим човек, галеха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Вдишах дълбоко от аромата на красивата утрин, мислейки си, че този ден обещава да бъде изпълнен с прекрасни моменти.
Облякох си леки дрехи и из ...
Облякох си леки дрехи и из ...
1040
5
Навън вали…
Далеч от мен си ти,
но и при теб така силно вали.
Аз и ти.. потънали в мечти,
жадувайки да бъдем “ние”, ...
Далеч от мен си ти,
но и при теб така силно вали.
Аз и ти.. потънали в мечти,
жадувайки да бъдем “ние”, ...
578
2
(Продължение)
Изглежда това още повече вбесява момичето и този път с всичка сила си забива токчето в крака ми. Подгъвам си коленете, толкова силно ме заболя! Но не се предавам. Отново я удрям. След това още веднъж. И после пак. Дори не забелязах кога момчето изчезна. Продължавам да я удрям, от носа ...
Изглежда това още повече вбесява момичето и този път с всичка сила си забива токчето в крака ми. Подгъвам си коленете, толкова силно ме заболя! Но не се предавам. Отново я удрям. След това още веднъж. И после пак. Дори не забелязах кога момчето изчезна. Продължавам да я удрям, от носа ...
1448
5
(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...
1704
2
(Продължение)
- Какво става с онзи от 9-ти „а“? – питам я.
- Вече не знам. Не ми пише във facebook, а дори не му знам номера. Ох, толкова е сладък! – казва тя.
- Виж, мисля, че Деян го познава, ще искам номера му от него – опитвам се да се правя на състрадателна. Деян е гаджето ми.
- Сериозно? – ахв ...
- Какво става с онзи от 9-ти „а“? – питам я.
- Вече не знам. Не ми пише във facebook, а дори не му знам номера. Ох, толкова е сладък! – казва тя.
- Виж, мисля, че Деян го познава, ще искам номера му от него – опитвам се да се правя на състрадателна. Деян е гаджето ми.
- Сериозно? – ахв ...
2208
5
- Ще те убия, копеле мръсно! Заклевам се, ще съжаляваш, че си се родил! – крещи майка ми. И после шум от счупване на стъкло. Отчаян вик на баща ми. Трясък от затръшване на врата. Не знам дали сънувам, или наистина се случва. Стресната, ставам от леглото си и отварям вратата на стаята си. Надниквам в ...
1938
10
Онзи ден майка ми се върна от работа с шепа кокичета в ръката. Първите предвестници на пролетта. Създателите на нов живот. Пораждат в сърцата на хората такива красиви и неосквернени чувства… А ароматът им ги пренася в мечтан свят, където царува мирът и любовта.
Вечерта, когато майка ми влезе, носейк ...
Вечерта, когато майка ми влезе, носейк ...
1055
2
Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...
846
3
Какво е дървото, ако птица
не свие гнездото си в него?
Какво е цветето, ако на
любимата не бъде подарено?
Какво е рибарят, ако вечно ...
не свие гнездото си в него?
Какво е цветето, ако на
любимата не бъде подарено?
Какво е рибарят, ако вечно ...
711
1
7
Започваш да се увличаш все повече в мечтите си, превърнати в измислици… именно така живееш. Подхранваш се от лъжите, които отправяш към самия себе си, но в един момент всичко това спира да ти се струва нереално. Ти започваш да вярваш в него. И животът ти се превръща в лъжа. Но ти не го осъзнаваш. Пр ...
773
Боли,
когато тялото ми
се изпълва с тъга.
Боли,
когато съм отново сама, ...
когато тялото ми
се изпълва с тъга.
Боли,
когато съм отново сама, ...
1024
3
Той: Липсва ми пушенето с теб.
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести. ...
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести. ...
1400
1
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
