Ти
Ти
Ти си момчето, от което имам нужда,
Ти ме правиш щастлива.
Ти си този, който ме слуша и знае, че съм малко дива.
Ти ме замая
и ми показа, че и на Земята е рая.
Бушуват пеперудите в стомаха,
а речта? Не питай, хич я няма.
Въпреки това, ти ме правиш тъжна
с постъпката си безрасъдна.
Казваш: "съжалявам" и се чувствам вече добре,
но след това ме нараняваш двойно повече.
Знаеш ли, че ме боли и плача?
Едва ли, но аз едвам крача.
Болката е силна, а лекарство няма.
Сякаш съм потънала в бездънна яма.
Ти си моето спасение, моя свят.
Моля те, върни ме към живота пак.
ПС: За момчето, което не оцени нито една моя казана дума, нито стих. За щастие, той вече не е моето единствено спасение...
© Цветелина Марова All rights reserved.
