Ти
Мълчим, а тишината ни говори...
И виждам се в очите ти прозрачни.
Сега сме много повече от хора
Разбирам те. Недей да ми подсказваш.
Споделям ти секунда след секунда.
Прераждам се пред теб. Насън се роня.
И лесно е, макар че ни е трудно...
До мен си пак, след мрака и в пороя.
Не знам какво и как, кога да кажа.
Без думи съм, защото с теб съм пълна.
Без разум съм. И имам два клепача:
да ронят радостта ми, щом се връщаш.
Във този свят не съществува място,
което твоя дух да не познава.
Навсякъде си ти. Пред теб съм пясък
в молитва съкрушен: да ми прощаваш.
Задето първа втурвам се към тебе,
на утрото, преварила лъчите...
Задето няма начин да не взема
това, което дават ми очите.
Задето в храма ти пристъпвам смело,
забраните с усмивка нарушила.
Ти сам ме претвори в море от нежност.
Ти сам не ми остави друга сила.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!... Особено ми е отношението към този стих, дори някак по погрешка го публикувах, не мислех, че е в съвсем завършен вид, но явно той е искал да се покаже... По-лесно се чете поезия, отколкото се пише! Надявам се да разбирате, че зад думите понякога има повече, отколкото могат да кажат. Съжалявам за всичко, което този стих не успява да предаде.
-
"в молитва съкрушен: да ми прощаваш.
Задето първа втурвам се към тебе,
на утрото, преварила лъчите..."
!!! -
Великолепен стих!
Поздравления! -
Хубаво!
-
Страхотно!
-
уникално!
-
Еха! Съпреживях!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
