Ти
Мълчим, а тишината ни говори...
И виждам се в очите ти прозрачни.
Сега сме много повече от хора
Разбирам те. Недей да ми подсказваш.
Споделям ти секунда след секунда.
Прераждам се пред теб. Насън се роня.
И лесно е, макар че ни е трудно...
До мен си пак, след мрака и в пороя.
Не знам какво и как, кога да кажа.
Без думи съм, защото с теб съм пълна.
Без разум съм. И имам два клепача:
да ронят радостта ми, щом се връщаш.
Във този свят не съществува място,
което твоя дух да не познава.
Навсякъде си ти. Пред теб съм пясък
в молитва съкрушен: да ми прощаваш.
Задето първа втурвам се към тебе,
на утрото, преварила лъчите...
Задето няма начин да не взема
това, което дават ми очите.
Задето в храма ти пристъпвам смело,
забраните с усмивка нарушила.
Ти сам ме претвори в море от нежност.
Ти сам не ми остави друга сила.
