Feb 22, 2020, 7:13 AM

Ти

  Poetry » Love
767 0 0

Мека душа със стоманено покритие.
Целувки, докосвания и трепети
действащи ми като наркотик.
Всяка част от тялото ми, всяка клетка и
всеки милиметър от кожата ми стенат за още.
Сънувайки те, за пореден път
се събуждам цялата побита  в тръпки.
Стоейки сама, отново между тези четири стени,
осъзнавам,че за пореден път липсваш само ти.
Спомням си всеки един детайл от тялото ти
и разбирам колко много съм се старала да ги запомня, осъзнавайки, че не се знае кога пак ще те докосна.
Лежейки в скута ти, гледайки право в красивите ти кафяви очи и извивката на устните ти преди да ме поразиш с усмивка си.
В главата ми започнаха да се въртят спомени,
които ме е страх да споделя, за да не види някой това, което виждам аз в теб и да те поиска за себе си.
Иска ми се да знаех с кое успя толкова много да ме впечатлиш?
Питал си ме не веднъж, но не можех да ти отговоря.
Не мога да обясня емоцията , това чувство, което изпитвам когато те видя.
Това сърцебиене, което ми се струва толкова силно и дори ме е страх да не го чуеш.
Не мога да ти обясня опиянението, което изпитвам, когато ме целунеш.
Започвам да изпитвам адски силна жажда, но нищо не би могло да я утоли , защото съм жадна за целувките ти.
Не съм поетеса, нито писателка,  аз съм просто едно обикновено момиче, което е влюбено в теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрисомали Карагианиду All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...