Ти рисуваш по мен - като слънце по тяло на ручей
и разстилаш парченца от времето - ден подир ден
и по листа от нежност - извезан в съня ти памучен,
плъзва страст и се спуска по мислите парещи в мен.
Запленени в душата ти - чувствата нежно ухаят
и откриват в сърцето ми гледки от приказен свят,
в който всичките песни са тихи въздишки от рая,
а в косите на времето - цъфнал е цвят върху цвят.
И не мога от буйната пролет в ума си да чуя
как в безкрая на чувствата - някъде в звездната нощ
пак се раждаш с любов от окото на лятната буря
и заливаш света ми до корен - с най-нежната мощ...
© Чавдар All rights reserved.
Това е нежност, извираща от душата...
Ти не си художник, ти си съзидател на чувствата , които ет владеят...
Сетивата ми, душата и сърцето потъват в красотата на думите ти!