Как ли станахме такива,
безсърдечни, подли, зли?
Добротата си отива.
Вдън земята се покри.
Пак живуркаме си "дружно".
С поглед зорко се следим
и крещим съвсем ненужно:
Един за всички,
но не и всички за един.
Ти, Българийо, видя ли,
как си гола дибидюс?
Днес разкъсават те чакали,
теб разпънали на кръст.
Но.... децата ти са слепи.
Знам, едва ли ще простиш.
С друго, майко, сме заети.
Да се мразим е фетиш!
© Виолета All rights reserved.