Небето ти сънувам. И земята.
Реките, планините... моя дом.
И със позната тръпка във душата,
аз тръгвам пак към теб – на автостоп.
Не съществуват граници, сезони.
Изчезват географски ширини...
И като дух, самотен и бездомен,
пристигам, натежала от вини.
Единствено така сега те имам.
В такива мигове ми е добре.
Но само който губил е родина,
ще ми повярва, ще ме разбере.
© Елица Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
