Родино!
Небето ти сънувам. И земята.
Реките, планините... моя дом.
И със позната тръпка във душата,
аз тръгвам пак към теб – на автостоп.
Не съществуват граници, сезони.
Изчезват географски ширини...
И като дух, самотен и бездомен,
пристигам, натежала от вини.
Единствено така сега те имам.
В такива мигове ми е добре.
Но само който губил е родина,
ще ми повярва, ще ме разбере.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
