Dec 20, 2008, 10:03 AM

Ти и аз

  Poetry » Love
906 0 5
Ти си там -
до онази алея,
зад онази ограда от храсти.
Аз съм тук -
под дъжда
от усмивки
и казвам ти "Здрасти".

Ти си блед.
И смутен.
Колеблив и готов да си тръгне.
Аз съм цялата
в плен
на палитра от слънчеви брънки.

Ти си сам.
И печал
е сковала сърцето ранено.
Аз съм тук.
Твоят бял
кринолинов вълшебник.

Ти и аз -
две листа
от дървета, които шумят си.
Ти и аз -
два копнежа,
които се търсят в стиха си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...