Ти ме научи

Сол на живота и рана в сърцето

е любовта, без която не можем.

Люляково ухание и политам в балкана.

Без тебе раната не зараства,

тя отворена остава.

Ласка покрита със сълзи не гали.

Пищи шумът на морето в ушите,

а пеперуди танцуват в сърцето.

Трепета е щастлив и тревожен,

музика разкъсва душата.

Мълчанието е докосване, което боли.

Нали ти ме научи как да обичам

потънала в ласки и нежност.

Ти вземи ме в ръцете си мъжки,

вярвай, говори и чакай.

Аз всеки ден те обичам и мисля.

Съдбата ме дари с вълнение и с тебе-

тя по-мъдра е от нас.

Ражда поезия, емоция, любов.

За мене си всичко на света.

И слънце!... И радост!... И живот!...

Душата ми умира без тебе.

Без тебе няма мигове живот.

Ще живея за чудото любов!

Обичам те!...

Обичай ме!...

Животът така пожела.