Ти ме научи
Ти ме научи
Сол на живота и рана в сърцето
е любовта, без която не можем.
Люляково ухание и политам в балкана.
Без тебе раната не зараства,
тя отворена остава.
Ласка покрита със сълзи не гали.
Пищи шумът на морето в ушите,
а пеперуди танцуват в сърцето.
Трепета е щастлив и тревожен,
музика разкъсва душата.
Мълчанието е докосване, което боли.
Нали ти ме научи как да обичам
потънала в ласки и нежност.
Ти вземи ме в ръцете си мъжки,
вярвай, говори и чакай.
Аз всеки ден те обичам и мисля.
Съдбата ме дари с вълнение и с тебе-
тя по-мъдра е от нас.
Ражда поезия, емоция, любов.
За мене си всичко на света.
И слънце!... И радост!... И живот!...
Душата ми умира без тебе.
Без тебе няма мигове живот.
Ще живея за чудото любов!
Обичам те!...
Обичай ме!...
Животът така пожела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени