Ти ме научи
Сол на живота и рана в сърцето
е любовта, без която не можем.
Люляково ухание и политам в балкана.
Без тебе раната не зараства,
тя отворена остава.
Ласка покрита със сълзи не гали.
Пищи шумът на морето в ушите,
а пеперуди танцуват в сърцето.
Трепета е щастлив и тревожен,
музика разкъсва душата.
Мълчанието е докосване, което боли.
Нали ти ме научи как да обичам
потънала в ласки и нежност.
Ти вземи ме в ръцете си мъжки,
вярвай, говори и чакай.
Аз всеки ден те обичам и мисля.
Съдбата ме дари с вълнение и с тебе-
тя по-мъдра е от нас.
Ражда поезия, емоция, любов.
За мене си всичко на света.
И слънце!... И радост!... И живот!...
Душата ми умира без тебе.
Без тебе няма мигове живот.
Ще живея за чудото любов!
Обичам те!...
Обичай ме!...
Животът така пожела.
© Йонка Янкова Всички права запазени